ЖИВОТИНСКО ЕСЕ

Това е писмено детско съчинение, което се съхранява в Педагогическия музей в Париж. Темата му е да се опише птица или бозайник.

Птицата, за която ще пиша, е бухалът.

Бухалът не се вижда денем, а нощем е по-сляп и от къртица. Не знам нищо особено за бухала, затова ще продължа с друго животно, което си избирам — кравата.
Кравата е бозайник. Има шест страни: лява, дясна, горна и долна. В задната страна има опашка, от която виси четка. С тази четка се гонят мухите, за да не падат в млякото. Главата служи да излизат рога от нея и, освен това, защото устата трябва да стои някъде. Рогата са за да се бие с тях. От долната страна е млякото. Оборудвана е така, че да може да се дои. Когато я доят, идва млякото и вече не спира. Как го прави това? Никога не съм го разбирал, но то тече с още по-голямо изобилие.
Мъжът на кравата е бикът. Бикът не е бозайник. Кравата не яде много, но онова, което изяжда, го яде на два пъти и така има достатъчно. Когато е гладна, мучи, а когато не казва нищо, значи, че вътре е пълна с трева. Краката й стигат до земята.
Кравите имат много развито обоняние, поради което можеш да ги подушиш от много далече. И заради това въздухът в полето е толкова чист.

### Слава богу, текстът по-горе не е мой. Но е достатъчно атрактивен и бих си взел поука как да пиша следващите си есета и съчинения :)

БЕБИИИИИ

"Аз съм най-щастливият човек на света. Казвайте ми лелчето!" - каза Хриси! :) На 21 години тя вече си има бебе - племенничка :) Още не съм видял бебшока-дребосък, но съдейки по родата, ще да е голяма красавица! Айде честито, лелинка, нека Вики бъде най-сладуресто и весело беби... :)

ГУШКА

Нали... няма нищо по-хубаво да бъдеш прегърнат от обичащ те човек, да усетиш чуждата топлина и сърцетуп, да знаеш, че си важен за някого, че той е готов да ти даде част от себе си, да бъде до теб... Гуш! В това е красотата на мига:

ОТВОРЕНИ ВРАТИ И ТВ ДУШИ

Самият факт, че сядам чак сега да блогна инфо за Деня на отворените врати на БНТ, говори сам по себе си за нещо - не съм могъл от умора и други занимания да си споделя мислите за събитието. Но вече съм ок, спах 12 часа без никой да ме бутне, звънне или притесни... Божествено!

Моят "отварящ" ден почна след купон у Калинката за РД-то на Васи, почти безсънно, и продължи много повече отколкото за другите.
Първо "ЯКО" се завърна в ефира.
С нови декори и свежест. Аз още не съм престанал да си се радвам на новото място в студиото и на възможността повече да се движа там.

Цяла сутрин, та чак до обяд го раздавахме по детски... Весело, много топло - друг път искам климатици, и... леко поспаливо :)

Тълпа голяма, навсякъде. Хората се лутаха и търсеха кого да хванат за снимка и автограф :)

Дебют направихме и в новините - с нова опаковка, студио и раздвижена обедна емисия, в която сапунисвах главата си във фризьорски салон, за да покажа как и къде столичани без топла вода, могат да си решат проблема.

С Хриси пък, която с право цял ден беше ухажвана от всички гости-мъже, се пробвахме да четем новини с Анотония Близнакова и Марио Гаврилов под зоркото око на Доби Чешмеджиева, Кедъра и Петя Тетевенска! Мммм, иде новата вълна!!! :)

А иначе денят завърши подобаващо - бях на снимки под проливен дъжд. На изложба. Мокър, ядосан, заспиващ. Но с отворени сетива за моята любима телевизия и за работата, която обичам. И за хората, които видях и мен видяха :) Ето това е любовта...

Рррррррррррр!

Да се заиграя и аз на буквички, както поиска Шишко (един човек много обичаше да му пиша по гърба букви... :)) Та! Любимата ми е... Р...

"Р" като Росен, роза, растеж, риск, радост, работа, раждане, роса... Като много любими за моя милост думи и неща. Ето какво след прочуване установих за моята си буквичка... :

Р символизира решителност, висока работоспособност, умение правилно да се анализира ситуацията. Много често човекът с тази буква в името може да бъде рязък и невъздържан в изказванията си. Трудно му е да се изкачва по служебната стълба и затова той понякога търси възможност да се реализира чрез свободно творчество. Това е широка натура, но непредсказуема в порива на емоциите. „Р” е рязък звук, на чувствителните хора той може да се стори неприятен, особено ако се произнася твърдо Виктор, Карл, Артур.

Всичко това си е самата истина!

ТЪПО

Представете си учителка, която вместо търпеливо (щото кой е казал, че е лесно да си даскал в съвременните прекалено екстремни времена) налива глава в главите на учениците си, предпочита метода на обиждането. Който дори стига и до написването на бележка със съдържанието: " ... (името на ученикa, да речем X) е тъп. За внуците си, приятелите и близките си - също!"

Брилянтно бих казал. Отношение от класа. За щастие въпросната учителка си призна пред мен гафа - обясни, че й е било весело, когато е писала бележката. Ех, че весело наистина!

Директорката на училището не пожела дори да ме види, за да коментира проблема. Два пъти се опитах да стигна до нея, стоях пред кабинета й. Вратите се тряскаха, среща нямаше. Обяснението - не ме била канила.

Хубаво! Аз обаче я каня да слуша по БНТ за училището й. А то е Професионалната гимназия по телекомуникация, където се учи... ама не съвсем! В репортажа ми ще разкажа с подробности за какво става въпрос... Очаквайте продължение тук!

П.С.: Това на pic-a не е учителката, за която говоря. Важно уточнение!!!