ИСТОРИЯ ИМАМЕ, АМА ЩО ЛИ...

Докато си мечтая за репортажа на живота ми (който най-добре е да не идва скоро, щото после, чудно ми е, какво ли ще правя?!), взех, че попаднах на една силно възмутена от учебника на внучето си баба, която дни наред чувам по телефона, а днес дори видях наживо.

Проблемът е стар, почти колкото света. Учебникът по предмета Човекът и обществото за 3 клас (по мое време това се казваше Родинознание) бил пълен с грешки. Издаден е през 2004 година и е на издателство "Просвета". Но това не са какви да е грешки. Според учебника Христо Ботев е загинал на 1-ви юни. Васил Левски е обесен на 18 февруари... А за смъртта на цар Петър е трудно да се каже кога точно е настъпила, защото е отбелязана по много объркан начин на страниците на учебника...

Не съм историк (и даже затова ще вися утре пред кабинетите на преподавателите от Историческия факултет на СУ, за да ме просветят), но гаврите с историята и допускането на такива неточности са очевидни.

Ходих и до школото, където се учи внучето на бабата. Евала на директора, че ме пусна да снимам, макар че в репортажа ми няма да стане ясно колко са умни децата, които са записани в него. Вината не е тяхна. И аз да учех с такива учебници щях много да се чудя, когато ме питат нещо за Левски или Ботев и щях да говоря глупости. Българска работа!

Ще разказвам скоро как се е развила тази "случка"...