Цяла седмица съм потопен в само в една история - за изгорелите вагони, за изгорелите човешки същества, съдби, души, мисли... Погълнат - такъв бях. Още от момента, когато се разбра за жестоката трагедия.
Видях се с очевидци. Стоях пред разплакни лица, слушах оправдания, полуистини, не знаех къде се намирам.
От петък насам почти всеки ден ковчези изпращаха невинни хора. Драма. А тя е само част от кризата, която е обхванала живота ни. Дразнят ме политици, които използваха трагедията, за да извлекат дивиденти. И такива, които се скриха, а от тях определено зависи много.
Ядосвам се и от фактите - в горящия вагон прозорци не са се отваряли, врати - също. Откъде да излязат пътниците? Бабичка залоства коридора и един 1 час изважда кашони със стока. За сметка на спасяването на 9 живота. Тероризъм ли? Нима? О, да, може! Но терористи сме и ние. Защото, със сигурност не знаем как да си помагаме и как да ценим живота на другите, не само своя. А иначе да се готвят всички, които ще тръгнат на път с влак - затягали мерките за сигурност. :) Хубаво! Знае се обаче, че българинът умее да нарушава правилата. Защото нали те са точно, за да се нарушава според него. А след всичко това следва само едно - пореден национален траур.
Posts
0 comments:
Post a Comment