КЪРВАВО

Вдишвам кръв. Много кръв. Навсякъде е залепена, сляла се е с всичко. По стените, по краката, по стълбите, прозорците, вратата... Петна там и тук. И въздух, който постепенно те задушава...

Там бях. Онази вечер, когато взрив разтърси посред нощ центъра на столицата - на пресечката на "Алабин" и "Княз Борис Първи".

Ако имах камера, щях да снимам. Ако не ми натикваха телефона в джоба, пак щях да снимам. Сега всичко е само в паметта ми и в спомена за онази миризма, която още чувствам добре. Няма да разказвам случката от бомбената нощ - нея достатъчно дъвках в новините в конкретния ден.

Важно е усещането, което ме разтърси. Мисълта, че съм сред дознатели и хора от ДОТИ, ченгета, които ровят в уликите (отделен въпрос е как!!!), вървят след тях и аз по техните стъпки, ме взриви от емоции. Интересно, любопитно... и много гадно. Мръвките месо висят по стените, ти ги виждаш, не ти се повдига, но знаеш, че е станало нещо страшно.

Парчета от самоделното устройство се търкалят в краката ти. Ти ги гледаш и сглобяваш пъзела. Знаеш, че взривът е минал оттук и то не съвсем незабелязано. Още по-гадно.

После минах с дознателите по целия предполагаем път, по който са се движили бомбаджиите. Всяко кътче, до което се бяха докоснали с кървавите си ръце, видях, Всяка кръпка от дрехите им. Всяко петно и следа от течащата кръв...

Странна нощ. Безсънна. Но реална. Напълно.