Представете си, че живеете в дом за сираци (или както е по-модерно днес да ги наричаме - дом за деца, лишени от родителски грижи). Представете си, че живеете с още 5-6 човека в стая, често безумно мизерна и неуютна. И още: че най-големите дни в годината са Коледа и Великден, защото тогава вали дъжд от шоколади и много хора идват да ти дърпат бузките и да ви се радват...
По-добре да спрем дотук с опитите да надникнем в домовете за деца. Всичко е розово там, ама не съвсем.
По-добре да спрем дотук с опитите да надникнем в домовете за деца. Всичко е розово там, ама не съвсем.
И все пак, част от тези картинки рухнаха в съзнанието ми преди няколко дни. Заедно с мои колеги веселихме изоставени деца от Хасково и Стражица. Подарихме им не толкова материални неща, колкото внимание. Игри. И желание да ни видят още веднъж, и още веднъж... Не ми беше тъжно. Радвах се, че сме заедно...
Posts
