БЕБИИИИИ

"Аз съм най-щастливият човек на света. Казвайте ми лелчето!" - каза Хриси! :) На 21 години тя вече си има бебе - племенничка :) Още не съм видял бебшока-дребосък, но съдейки по родата, ще да е голяма красавица! Айде честито, лелинка, нека Вики бъде най-сладуресто и весело беби... :)

ГУШКА

Нали... няма нищо по-хубаво да бъдеш прегърнат от обичащ те човек, да усетиш чуждата топлина и сърцетуп, да знаеш, че си важен за някого, че той е готов да ти даде част от себе си, да бъде до теб... Гуш! В това е красотата на мига:

ОТВОРЕНИ ВРАТИ И ТВ ДУШИ

Самият факт, че сядам чак сега да блогна инфо за Деня на отворените врати на БНТ, говори сам по себе си за нещо - не съм могъл от умора и други занимания да си споделя мислите за събитието. Но вече съм ок, спах 12 часа без никой да ме бутне, звънне или притесни... Божествено!

Моят "отварящ" ден почна след купон у Калинката за РД-то на Васи, почти безсънно, и продължи много повече отколкото за другите.
Първо "ЯКО" се завърна в ефира.
С нови декори и свежест. Аз още не съм престанал да си се радвам на новото място в студиото и на възможността повече да се движа там.

Цяла сутрин, та чак до обяд го раздавахме по детски... Весело, много топло - друг път искам климатици, и... леко поспаливо :)

Тълпа голяма, навсякъде. Хората се лутаха и търсеха кого да хванат за снимка и автограф :)

Дебют направихме и в новините - с нова опаковка, студио и раздвижена обедна емисия, в която сапунисвах главата си във фризьорски салон, за да покажа как и къде столичани без топла вода, могат да си решат проблема.

С Хриси пък, която с право цял ден беше ухажвана от всички гости-мъже, се пробвахме да четем новини с Анотония Близнакова и Марио Гаврилов под зоркото око на Доби Чешмеджиева, Кедъра и Петя Тетевенска! Мммм, иде новата вълна!!! :)

А иначе денят завърши подобаващо - бях на снимки под проливен дъжд. На изложба. Мокър, ядосан, заспиващ. Но с отворени сетива за моята любима телевизия и за работата, която обичам. И за хората, които видях и мен видяха :) Ето това е любовта...

Рррррррррррр!

Да се заиграя и аз на буквички, както поиска Шишко (един човек много обичаше да му пиша по гърба букви... :)) Та! Любимата ми е... Р...

"Р" като Росен, роза, растеж, риск, радост, работа, раждане, роса... Като много любими за моя милост думи и неща. Ето какво след прочуване установих за моята си буквичка... :

Р символизира решителност, висока работоспособност, умение правилно да се анализира ситуацията. Много често човекът с тази буква в името може да бъде рязък и невъздържан в изказванията си. Трудно му е да се изкачва по служебната стълба и затова той понякога търси възможност да се реализира чрез свободно творчество. Това е широка натура, но непредсказуема в порива на емоциите. „Р” е рязък звук, на чувствителните хора той може да се стори неприятен, особено ако се произнася твърдо Виктор, Карл, Артур.

Всичко това си е самата истина!

ТЪПО

Представете си учителка, която вместо търпеливо (щото кой е казал, че е лесно да си даскал в съвременните прекалено екстремни времена) налива глава в главите на учениците си, предпочита метода на обиждането. Който дори стига и до написването на бележка със съдържанието: " ... (името на ученикa, да речем X) е тъп. За внуците си, приятелите и близките си - също!"

Брилянтно бих казал. Отношение от класа. За щастие въпросната учителка си призна пред мен гафа - обясни, че й е било весело, когато е писала бележката. Ех, че весело наистина!

Директорката на училището не пожела дори да ме види, за да коментира проблема. Два пъти се опитах да стигна до нея, стоях пред кабинета й. Вратите се тряскаха, среща нямаше. Обяснението - не ме била канила.

Хубаво! Аз обаче я каня да слуша по БНТ за училището й. А то е Професионалната гимназия по телекомуникация, където се учи... ама не съвсем! В репортажа ми ще разкажа с подробности за какво става въпрос... Очаквайте продължение тук!

П.С.: Това на pic-a не е учителката, за която говоря. Важно уточнение!!!

КОЙ ЩЕ СПАСИ СВЕТА?

Днес съм екологично настроен - повече отвсякога. Повече от вчера, но и от утре! Нищо, че двата пъти, при които ходих до близкия магазин, ми сложиха избраните продукти в найлонови пликове и аз ги приех! В долното видео ще видите, че животните не биха си позволили подобни своеволия. Ама никога! Алекс, обещавам ти, че ще си взема поука!!!
А иначе клиповете долу са 11 и в тях ще видите колко лесно е да помагаме на природата, а колко сме тъпи да пропускаме да го правим! Слепи, прекалено механични и нелепи.
Вижте ги животинките! Те са нашите спасители...

КЪРВАВО

Вдишвам кръв. Много кръв. Навсякъде е залепена, сляла се е с всичко. По стените, по краката, по стълбите, прозорците, вратата... Петна там и тук. И въздух, който постепенно те задушава...

Там бях. Онази вечер, когато взрив разтърси посред нощ центъра на столицата - на пресечката на "Алабин" и "Княз Борис Първи".

Ако имах камера, щях да снимам. Ако не ми натикваха телефона в джоба, пак щях да снимам. Сега всичко е само в паметта ми и в спомена за онази миризма, която още чувствам добре. Няма да разказвам случката от бомбената нощ - нея достатъчно дъвках в новините в конкретния ден.

Важно е усещането, което ме разтърси. Мисълта, че съм сред дознатели и хора от ДОТИ, ченгета, които ровят в уликите (отделен въпрос е как!!!), вървят след тях и аз по техните стъпки, ме взриви от емоции. Интересно, любопитно... и много гадно. Мръвките месо висят по стените, ти ги виждаш, не ти се повдига, но знаеш, че е станало нещо страшно.

Парчета от самоделното устройство се търкалят в краката ти. Ти ги гледаш и сглобяваш пъзела. Знаеш, че взривът е минал оттук и то не съвсем незабелязано. Още по-гадно.

После минах с дознателите по целия предполагаем път, по който са се движили бомбаджиите. Всяко кътче, до което се бяха докоснали с кървавите си ръце, видях, Всяка кръпка от дрехите им. Всяко петно и следа от течащата кръв...

Странна нощ. Безсънна. Но реална. Напълно.

УИКЕНДОСВАНЕ

Доста отдавна обмислям ваиранта всеки уикенд да ходя някъде, да го изкарвам диво, да дишам въздуха, така че да го усещам дълбоко в себе си... Да, ама не мога. Не мога заради работата и кариерата:) ( работохолик съм във високи норми, човече) Затова последните седмици гледам да наваксвам за тогава, когато няма да мога мръдвам и бягям от столичните глупости и скука.

Този път се озовах с още 2-ма спътници (Ализандър и Васи) + още един закъснял гост в Слънчев бряг (Генади) и Сашко. Е, не бива да забрявяме още Боби, Радина, мъжкото кученце с женската фиба, Вера, Михаела и Павлина - морските гърли и... Май това са! А, и ATB, който всъщност е причината да стигнем до Слънчев бряг.

Много хора - различни начини да си прекараш времето на големия концерт, който се вдигна на плажа, на Какао бийч. Моят начин си беше абсолютно луд и ненормален - сам си взимах дозата забавление - без гаджето, донякъде настрани от приятелите ... Сам си купонясвах, макар и сред много хора, на концерта и пълнех себе си с емоции, които търсех товя лято, а все не намирах. 3 часа скачане, танцуване и свежи мисли. И една тениска на друг самостоятелен субект с послание "I love ATB!".

А уикендът си беше супер - плажче, басейнче, книжка, сън и готина компания. И планове за бъдещето, които почвам да редя в големия тефтер с графици.

И така, до следващия път. Когато крачето ми ще се плъзне по пясъка, ще вдишам морето и ще съм сигурен, че мога да бъда много щастлив. Ако си го позволя.

P.S.: За капак в автобуса към Студентски град на прибиране един пич ме смаза от смях. Дойде при мен, подаде ръка и ми вика: "Здрасти!". Да, ама аз за пръв пит го виждах. Той ми обясни откъде се "знаем" - бил съм на Лозенец, където и той бил. Яската ни бил запознал ??? Гледах и недоумявах как съм се озовал в Лозенец, без да знам. А и къв е тоя Яската? Ей тая памет как ми изневерява... Да живее моят двойник.